Всичко, което съществува преди и след езика, е движението - не абстрактно или метафизично, а конкретното движение на тялото. Език само по себе си, но не напълно независимо - движението е инстинкт, започващ с докосването и продължаващ с чувствата и мислите. Движението като символ на живота е сърцето на всяка поема. Заради това движенията, предадени чрез танц, изразяват най-дълбоките емоции и мисли. Филмът е вдъхновен от поемата на Райнер Мария Рилке в книгата "Пришествие", публикувана през 1897 г.