| |
17.03, Понеделник - 14:00, Люмиер
|
 |
|
|
Режисьор:
Мика Каурисмаки
|
|
|
|
|
|
|
|
МУЗИКАТА НА БРАЗИЛИЯ
MORO NO BRASIL
THE SOUND OF BRAZIL |
|
|
|
|
Германия-Бразилия-Финландия,
2002, 108 мин, цветен |
|
 |
|
Музикално пътешествие из Бразилия в компанията на финландския режисьор Мика Каурисмаки, този документален филм е свидетелство за разнообразните културни ритми на бразилската музика, както и за тайната страст на Каурисмаки. По думите на Каурисмаки повечето хора извън Бразилия познават само ритми като "боса нова" или "самба", но има още толкова много за откриване - например "маракату", "фрево", "коко", "форо", "емболада" и много други. |
|
|
|
|
МИКА КАУРИСМАКИ
MIKA KAURISMAKI
|
|
|
|
 |
| Финландски режисьор, роден през 1955 г. Завършва кино в Мюнхен и първият му филм Лъжецът с участието на по-малкия му брат Аки е истинска сензация. Мика, Аки и група техни приятели основават компанията Villealfa Filmproductions, която продуцира цяла поредица забележителни нискобюджетни филми. През 90-те години Мика основава собствена компания – Marianna Films. Първите му независими проекти са Зомби и Влакът фантом. През 1990 г. отива в джунглата и заедно със Самюъл Фулър и Джим Джармуш заснема документалния филм Тигреро: Филм, който никога не бе направен, удостоен с Наградата на ФИПРЕССИ на Берлинале. |
|
|
|
| 1987 Хелзинки-Неапол, цяла нощ |
| 1991 Зомби и влакът на призраците |
| 1994 Тигреро: Филм, който никога не бе направен – docu |
| 1998 Ел Ей без карта |
| 2000 Магистрално общество |
| 2002 Музиката на Бразилия – docu |
| 2004 Сладка моя |
| 2005 Бразилейриньо – docu |
| 2008 Звуково огледало |
| 2008 Тримата мъдреци |
|
|
|
|
|
Фест 2003
