Човек с пътнически сак пристига в един град, слиза от влака, но преди да стигне където и да било, е нападнат, пребит до безсъзнание и ограбен. Мъжът се люшка между живота и смъртта, но благодарение на грижите на двама скитници след време се съвзема. Той обаче е изгубил паметта си. Не помни името си, откъде идва и какъв е. След като от бюрото по труда му отказват работа, защото няма име и документи, той започва да помага в офиса на Армията на спасението. Мъжът опознава служителката Ирма и открива оркестъра на Армията, който под неговото ръководство съставя напълно нов репертоар и привлича нови почитатели. След един конфликт с полицията, която публикува негова снимка, миналото му става известно.


Последният ми филм беше ням и черно-бял, което ясно показва че съм делови човек. Но като следваща стъпка би трябвало да отпадне и самото изображение. Какво бихме имали тогава: тъмен екран. И тъй като винаги съм готов на компромиси, аз реших да обърна посоката и да направя този филм, който е наситен с диалози, многообразие от цветове - да не споменаваме другите комерсиални стойности.
Трябва да призная, че дълбоко в моето подсъзнание трябва да е имало надежда, че тази стъпка ще ми помогне да изглеждам нормален. Надявам се, че моите социални, икономически и политически възгледи за положението на обществото, морала и любовта могат да бъдат открити в самия филм.
Искрено ваш
Аки Каурисмаки


"Съчетал драматичната траектория на класическите мелодрами с обичайно незабележимия, забавно безизразен стил на финландския режисьор, този филм е малък в комерсиален аспект, но е невероятно приятна, великолепно изпипана творба, която ще разшири кръга от верни почитатели на Каурисмаки."
Дейвид Руни, "Variety"

"Мъжът без минало предлага един нов аспект на историята, която развълнува зрителите по света с Drifting Clouds. Без да избягва горчивите въпроси, човек може да си изгради образа на една малка страна от Севера по вълнуващ и забавен начин. В началото на филма един мъж /Марко Пелтола/ пътува към Хелзинки, за да си намери работа. Пребит и ограбен, той загубва паметта си и трябва да започне всичко от нищото. Открива любовта /Кати Отинен/ и ценности, с които човек не би се срамувал да живее. Една малка история за хора, които все още знаят как да бъдат благородни - едно огромно кинематографично изживяване.
Темите съдържат една прозрачна красота, преплитаща се с невероятно богатия режисьорски стил. В изразните средства авторът рискува и печели. Ние знаем от Juha /1999/, последният ням филм на 20 век, че Аки Каурисмаки е рядка порода портретист на граничната зона между града и селото - привилегирования сектор на класовото общество и краищата на Финландия, осъдени на анонимност.
Каурисмаки представя раболепието с достойнство (нито надуто, нито печално), с хумор, леко меланхолично (не много различно от стила на Чаплин), и с отлично разбиране на жребия на героите си - жребий, който най-вероятно ще е неизбежно “на дъното”, но пък притежава своите непокорни страни, а също и пространство за собствения “Аз”. Изборът е достоен, защото властта и надмощието винаги носят разруха.
Етиката и стилът на Каурисмаки са силно свързани с няколко от титаните на киното, които са показали абсолютен и безграничен респект към човека, чрез създаване на прецизен начин на експресия и такъв кинeматографичен стил, с респект видим във всеки кадър. Аки Каурисмаки е създал филм, в който дръзката и силна форма, цветовете и средствата за изразяване показват фино познаване на традицията в отношението между финландското и европейско кино и един дързък нов подход в неговия собствен свят.
Светът на Каурисмаки е един от най–лесно разпознаваемите в модерното кино. Това е страната на края на Европа, наречена Финландия, с неспиращото пътуване на финландците от селата към градовете, към европейската ничия земя и грубия фарс на съвременната бюрокрация, към нашата споделена трагедия, която едва ли някой друг е представил чрез такъв остър хумор. Една оптимистична трагедия и един автор, който не е забравил простите неща, чието разбиране се среща все по-рядко: любовта към съседа, солидарността, идеята, че нищетата не ни превръща непременно в глупаци и всяко човешко същество има достойнство. Той успява да обрисува реалността в една не толкова развита страна в сърцето на благоденстващото общество с непокварен маниер – а не по начина по който е отразена в медиите.
Филмите на Каурисмаки могат условно да бъдат разделени на три или четири жанра. Това са “класическите”, достигащи кулминацията си с Hamlet goes Business и La vie de Boheme - филми, които продължават диалога с живите събеседници – Шекспир и Анри Мюрже. Втората категория включва комедийните “роуд муви” - Leningrad Cowboys Go America е култов филм. В Take Care of Your Scarf Tatjana проблясва гения на Аки, който вмества уикенда на финландски работник едновременно в една измислена история (60-те години) и в реалния свят, така както Финландия се промушва между Изтока и Запада.
В друга категория са онези прекрасни филми, които принадлежат към последните изображения на света на работническата класа. За безличната Европа на развлеченията, “работническата трилогия” на Аки Каурисмаки (Shadows in Paradise, Ariel, The Match Factory Girl) е като безценен подарък. Поетичната истина на Drifting Clouds докосна сърцата на европейската публика. “Бих се срамувал да се погледна в огледалото, ако не бях направил филм за безработицата“– обясни Аки тематичния избор на Drifting Clouds. След като се появи новият му филм, The Man Without a Past, стана ясно, че Drifting Clouds поставя началото на нова трилогия.
В ранната 1994 г. редакторите на Helsingin Sanomat – най-големия финландски ежедневник, зададоха въпрос на избрана група популярни личности: “Какъв е смисълът на живота?”. Въпросът беше зададен много сериозно, защото анкетьорите бяха ученици – на тяхната възраст към сериозните теми не се подхожда като на игра. Много от хората, които получиха въпросника бяха доста многословни, но един отговор се открояваше: “Смисълът на живота е да се придобие личен морал, който уважава природата и човека, и след това да се следва”. Отговорът на Аки Каурисмаки е и едно от обясненията, защо Мъжът без минало ни извисява като публика до нивото на истинската човечност."
Питър фон Баг


АКТЬОРИТЕ

Маркку Пелтола
(Мъжът без минало)
Роден през 1956 г. Маркку Пелтола участва в редица експериментални музикални и театрални проекти от 1978 г. Има няколко поддържащи роли във филми на Аки Каурисмаки, сред които: Юха (Juha) и Плаващи облаци (Drifting Clouds). През последните години Пелтола работи в клуб-театър, който създава с неговата театрална трупа. Получава и главна роля в късометражния филм на Аки Каурисмаки Кучетата нямат Ад (Dogs Have No Hell). Мъжът без минало е първата му главна роля в игрален филм.

Кати Оутинен
(Ирма)
Родена през 1961 г. Кати Оутинен се появява в първата си филмова роля през 1980 г. – годината в която започва обучението си в Театралната академия. Веднага след като завършва Академията, получава покана от КОМ Театър в Хелзинки за десет години. Забележителната й кино кариера включва главни роли във филмите на Аки Каурисмаки: Сенки в Рая (Shadows in Paradise), Мръсни ръце (Dirty Hands), Пази си шалчето, Татяна (Take Care of Your Scarf Tatjana), Плаващи облаци (Drifting Clouds), Юха (Juhа).

Тахти
(Ханибал)
Родена на 5.12.1995г. Тахти е наследница на прочута кучешка актьорска фамилия. Баба й Лайка изиграва незабравимата роля на Бодлер във филма на Аки Каурисмаки Бохеми, а майка й Пииту изпълнява главна роля в Юха.

Анникки Тахти
Първият запис на Анникки Тахти излиза на 28.2.1953 г. Тя принадлежи към поколението певици, което извоюва сцената от мъжете в следвоенна Финландия. Носталгичният валс Muiststko Monrepos’n (Do You Remember Monrepos), записан през 1955 г. открива забранените пътечки за копнежа по изгубената Карелия, провинция, присъединена към СССР след Втората световна война и става първата финландска златна плоча. Анникки Тахти, която и днес изнася редица концерти, е една от най-известните и обичани прими на финландската поп-музика.

Марко Хаависто & Поутахаукат
(Оркестърът на Армията на спасението)
Марко Хаависто & Поутахаукат бенд е създаден през 1997 г. Първият им запис, A Perfect World, датира от 1999 г. Аки Каурисмаки използва групата още във филма Dogs Have No Hell. Вторият албум на Марко Хаависто & Поутахаукат - Lamppu palaa (The Lamp is Alight) излиза през март 2002 г.

ФИЛМЪТ СЕ РАЗПРОСТРАНЯВА С ПОДКРЕПАТА НА ПРОГРАМА MEDIA Plus НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ