Току-що излязъл от затвора, Петер отива да живее при сестра си Мария. Връзката им е необичайна и тъй обезпокояващо интимна - двамата дори се къпят заедно, - че зрителят не може да разбере дали тя не е кръвосмесителна. Докато Петер се опитва да заеме отново мястото си в обществото, сестра му е заета с проблемите на приятелката си Мая, родила на пода на пералнята, в която двете работят. Мария се съгласява да се грижи за бебето и да казва, че е негова майка, надявайки се по този начин да принуди своя нехаещ любовник към потрайна връзка. Петер е единственият, който знае истината - и започва да се влюбва в Мая… Макар творбата на Корнел Мундруцо да показва западнал свят, за разлика от повечето млади режисьори (само 26-годишен), той изобщо не се изкушава от мизерията и нищетата. Вместо това наблюдава с почти абсолютна безпристрастност и поднася серия красиво композирани кадри, които се наместват един в друг като късчета от пъзел. Това, че успява да го направи, докато снима почти изцяло в близък план, свидетелства както за уменията му на режисьор, така и за готовността му да разруши и изгради наново кинематографичния език, който е наследил.