Безименен мъж пристига в планинско селце в Мексико с намерението да умре. С изпити черти и измъчен вид, той сякаш е разяждан от болест и самоотвращение; при ходене куца доста забележимо. Подслонява го Асцен - възрастна вдовица, чиито племенници се опитват да є отнемат дома, и между тях се заражда някакво приятелство; макар това да е по-скоро нещо, което тя предпочита да не разваля, отколкото връзка, която активно насърчава. Въпреки това нейното нещастие и присъствието є му дават стимул да продължи да живее. Най-накрая обаче съдбата се намесва… Тази анотация изобщо не може да опише по достойнство постиженията на мистериозния и красив филм на Карлос Рейгадас. Може би най-добрият режисьорски дебют на годината, този изключителен филм - епично размишление върху живота и смъртта, както и изследване на пределите на покаянието - се състезаваше за "Златна камера" в Кан. Осезаемо се чувстваше, че ако бе откритие на Кан, а не бе показан за първи път в Ротердам преди няколко месеца, сигурно щеше да отнесе голямата награда.