Активисти, борещи се за правата на животните, пускат на свобода шимпанзе, заразено с генетично създадена чума. 28 дни по-късно Джим се пробужда от кома в лондонска болница и открива, че градът е изоставен и в него вилнеят само свирепите банди на "заразените"… "В основата на "28 дни по-късно" са залегнали трайни културни артефакти, предавани от уста на уста и бурно обсъждани в английските училищни дворове от десетилетия наред: романите на Джон Уиндъм (събуждането в запустяла болница е отправка към "Денят на трифидите") и Джеймс Хърбърт (в една от сцените виждаме нашествие на плъхове). Заснет с достоверността на ръчната камера в стил "Догма" от Антъни Дод Мантъл (оператора на "Празненство" и "Последната песен на Мифуне"), във филма има място и за лиричност, когато оцелелите за кратко успяват да се почувстват като щастливи туристи сред зелените, влажни поля извън града. Най-чисто английският фантастичен филм на ужасите от десетилетия насам. И първият значителен кино-апокалипсис на новото хилядолетие."
Ким Нюман, "Еmpire"