Още с първите кадри се озоваваме в уникалнaта вселена на Грандрийо. Зърнестият образ, заснет с ръчна камера, се приближава към група хора, вдигнали поглед нагоре в очакване – но нямаме представа към какво. След това призрачно начало не можем да разберем къде се намираме. Обгорелият, опустошен от война пейзаж с бомбардирани сгради сред пусти поля напомня за Босна или Чечня. Млада жена е извадена от колона с пленници, дългата є коса е отрязана и тя се озовава в стриптийз-клуб, където е превърната в проститутка, обслужваща чуждестранни клиенти. Млад американец я забелязва и тръгва след нея, търсейки сексуални преживявания, с което слага начало на своята мания по нея.

"Вижда се, че сюжетът е последното, което интересува Грандрийо. Той изпитва нужда да облече във визуална форма душевно състояние, което не е специфично, а универсално. Това е смущаващ филм - клаустрофобичен, първичен, сексуален; извиква в ума ни представи за картините на Франсис Бейкън или Едвард Мунк. Рядко човешкото тяло е било тъй сполучливо заснето в цялата му сложност - с неговата красота, чувственост, ужас, гняв."
Пиърс Хендлинг